Zero Waste Bulgaria

Как да си направиш компостер у дома?

Научих за компостирането докато тепърва се запознавах със самата философия за живот с нулев или минимален отпадък. Започнах с много притеснение, следвайки насоките от фейсбук групата Компостирай у дома с Градски експериментариум.  На едно тяхно събитие разбрах основните неща за процеса и си взех една пластмасова кофа с дупки, за да започна още на следващия ден. След няколко седмици забелязах, че компостирането помогна да намалим отпадъците вкъщи наполовина. 

Но да се върнем малко назад и да отговорим на въпроса: 

Какво е то компостиране?

Накратко, компостиране е процесът на гниене и разлагане на органична материя (обелки от зеленчуци и плодове, цветя, сухи листа и т.н.), която в течение на времето се декомпозира и се преобразува в богата на хранителни вещества почва.

Тази почва се нарича хумус.

Компостирането е естествен процес на рециклиране на органичния отпадък. По принцип органичен отпадък би трябвало да е единственото нещо, което попада в металните контейнери за битов отпадък, за да може да се разгради по-бързо на сметището. Проблемът е, че в повечето случаи битовият отпадък се изхвърля опакован в найлонови пликчета, заедно с друг тип отпадъци и опаковки от различни материали. По този начин органичния боклук се задушава и с години не успява да се разгради.

Видове компостиране

Съществуват два вида компостиране: аеробно (има наличие на кислород) и анаеробно (без наличие на кислород). Аеробно компостиране е по-често срещаното. Процесът на разлагане на органичния отпадък чрез аеробно компостиране репликира процеса на почвообразуване в природата. 

Как да започнеш да компостираш вкъщи?  

Изобщо не е толкова трудно, колкото може би си мислиш. Ако компостираме правилно, компостерът мирише на гора и количеството боклук, което спестявате от изхвърляне в общата кофа е значително.

Стъпка 1: Първо е нужно да си вземеш съд с капак (най-лесно би било с пластмасова кофа с вместимост 50-60 литра). Необходимо е да пробиеш дупчици, за да се осигури достъпът на кислород – като отдолу нагоре на 15 см се прави първата дупка. Оттам нагоре всяка следваща се пробива през 10 см от всички страни. 

Ако съдържанието в кофата има достатъчно проветрение, няма да се задушава и да създава миризми. Тъй като биологичните отпадъци съдържат голямо количество вода, е възможно в процеса на разлагане тази вода да се отдели и да се събере на дъното. Заради това на дъното на кофата е необходимо да се направи дренаж. Дренажът се прави от клонки и по-дебел картон, които да поема влагата. Клонки слагаме толкова, колкото да се покрие дъното.

Върху клоните слагаме по-дебел картон, останал от кутия за пица, например или някакъв друг наличен, така че да се покрият клонките.

\"\"

Оттам нататък е твой ред. Започваш да “редиш лазаня” от зелена и суха материя. С други думи слагаме ред органична – т.нар. зелена материя, ред суха – т.нар. кафява материя, като се стремиш съотношението да е 1:1, суха органична материя към мокра. Повече за материите и добрите практики те очакват по-долу.

\"\"

Какво да имаш предвид при компостирането?

Ето и някои първоначални съвети, които ще са ти от полза за постигане на добри резултати от началото:

1. Слагай равни количества зелена/органична и кафява/суха материя.

За поддържане на баланса в кофата е важно количеството зелена материя да е равно на количеството кафява материя. Зелена материя са: обелки от сурови плодове и зеленчуци, утайка от кафе и чай, зърнени и бобови храни.

Кафява материя са: обелки от яйца, изсъхнали листа, клонки, талаш/трици от широколистна дървесина (тъй като иглолистната е по-влажна и трудно абсорбира влагата в кофата) и хартия (ролката която остане от тоал.хартия, кухненска хартия , салфетки, листи, картон).

Личен опит: Една от грешките, които направих в един момент беше, че слагах повече мокра материя. Това направи средата в компостера ми прекалено влажна и доведе до загнездване на мушици, от които не можах да се отърва. Цялото съдържание на кофата трябваше да изхвърля и да почна от начало.

2. Стреми се всичко да е накъсано и нарязано на дребно.

Както хартията, така и всички остатъци от храната е добре да се нарязват или блендират на дребно – парченца от 0.5-1 см максимум. Колкото по малки са отпадъците, толкова по-бързо реално ще се разградят. Има и изключения, като примерно ядката на авокадото, която е малко по-голяма, не е проблем да я пуснете цяла, просто ще й отнеме повече време да се разгради.

3. Разбърквай съдържанието в кофата редовно – поне веднъж на седмица.

След като отпадъците запълнят 1/3 от кофата, чак тогава редовно разбърквай и размествай всичко с лопатка. Бъркаш 1-2 пъти в седмицата, преди всяко добавяне на нов материал. По този начин набавяш кислород в компостера. Важно е да отбележим, че капакът на компостера трябва да има малки капчици вода. Влагата и кислородът са много важни съставки за успешно компостиране.

4. Внимавай да не попаднат  животински остатъци във компостера.

При събирането на сухи листа от паркове е възможно те вече да са били наторени от животинки. Така добавени има опасност да завъдят друг вид бактерии или микроорганизми в компостера. Също така, трябва да имаме предвид, че през пролетта обикновено се пръска с химикали за борба с вредители. Химическите вещества от неизвестен произход също има опасност да нарушат баланса в кофата ти.

По същата причина, в компостера не се изхвърлят отпадъци от котешка или заешка тоалетна, както и други подобни остатъци.

5. Внимавай с мазнините.

Можеш да добавиш малко напоена салфетка или хартия от баничка, например, но не и овкусена остаряла салата. Готвената храна също не е добре дошла в кофата за компостиране. Самата термична обработка променя химичната и молекулярна структура на храната. Това автоматично изисква различен процес на разлагане от този при суровите продукти. Също така е възможно да привлече разни насекоми, а ако е намазнена, изолира останалите отпадъци в кофата от водата и не им позволява да се смесят добре.

6. Запомни, че компостерът ти е веган и непушач.

Всякакви остатъци от месо, риба, млечни продукти, кокали и яйца (освен черупките, които се смятат за суха материя) не могат да се разградят в този тип компостер. Фасовете от цигари за съжаление също не допринасят за естествените процеси протичащи в компостера. Освен това филтрите им съдържат пластмаса.

7. Не забравяй за баланса. 

Поддържането на баланс и разнообразие в добавените количества в кофата е от съществено значение за постигането на добри резултати. Наблюдавай как се развива твоя компостер, каква е влагата на почвата и проверявай причините при възникване на неприятна миризма. 

В случай, че не можеш да овладееш положението, винаги можеш да изхвърлиш съдържанието на кофата някъде навън около блока или в гората.

Ако все пак нещо не се случи както трябва, не се отказвай. Един неуспешен опит е винаги по-добър от това да не опиташ. 

Ако имаш допълнителни въпроси как да стартираш или вече компостираш и искаш да споделите опита си, препоръчвам да се включиш в една уникална група от ентусиасти за размяна на опит с компостирането във Фейсбук – @Компостирай у дома с Градски експериментариум. Също така, свали си наръчника изработен от MOVE.BG и Градски експериментариум, където ще намериш много по-детайлна информация за компостирането у дома. Разбира се, коментарите под този пост също са добре дошли.

Автор: Ана Ковачева

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.