Темата за пластмасата е широко обсъждана и често чуваме познати съвети като „откажи найлоновите пликчета“, „носи си собствена бутилка“, „през 2050 ще има повече пластмаса от риба в океаните“.
Днес с помощта на приятелите ни от Lam’on и Less Plastic Bulgaria ще ти разкрием още тайни за пластмасата, които може би не знаеш. От първо лице разказва Таня Рехмова, доброволец в Нулев отпадък България.
Кой е виновен за пластмасата в природата?
Винаги съм искала да знам отговора на този въпрос. След много четене и проучвания стигнах до две заключения:
- Производителите са тези, които имат най-много влияние върху нагласите на потребителите и могат да променят тежката ситуация с пластмасата в околната среда.
- Неуморно трябва да разпространяваме информация за това как се произвежда пластмасата, какъв е пътят след произвеждането ѝ, какво можем да направим ние като потребители и защо това е важно.
Проблемът с пластмасата отива отвъд сламки, клечки за уши или чашки. За съжаление, те са само малка част от проблема с пластмасата в Черно море и в световния океан.
Какво още не знаеш за пластмасата…
Около 46% от пластмасата в океаните са риболовни мрежи
От повечето реклами и статии свързани с пластмасата разбираме, че пластмасовите торби и другите неща за еднократна употреба са най-често срещаните видове отпадъци в океана. Истината е, че една от най-често срещаните видове са риболовни мрежи. Проучване от 2018 година показа, че този вид пластмаса представлява почти половината от отпадъците в моретата ни.
Съвет: Ако все още не си го направил, изгледай новия документален филм на Нетфликс – Seaspiracy, където ще научиш повече за проблемите свързани с незаконния риболов и отпадъците в океаните ни.
Това не означава, че няма смисъл да откажем сламките, торбичките и пликчетата, пластмасовите бутилки за вода и други опаковки. Защото когато пластмасата попадне в океана, тя малко по малко става храна и за животните там. Рибите и морските дарове съдържат голямо количество тежки метали като живак, кобалт и олово. Освен това, проучванията от последните години показват, че рибите вече съдържат и микропластмаса.
Какво е “микропластмаса”?
Морският биолог Никола Бобчев от Less Plastic Bulgaria, който е и част от екипа на БАН, споделя:
„Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света “.*
“Често споменаваме, че пластмасата се разгражда изключително бавно и едва ли не е вечна, но това всъщност не е точно така. Ако си участвал в почистване на безлюден плаж през лятото, може би знаете колко лесно може да се разпадне една пластмасова чашка при допир,” споделя Никола.
Той добавя още, че “под влиянието на редица фактори молекулните връзки в пластмасата отслабват и тя се разпада на все по-малки частици, често назовавани с термини като микропластмаса и нанопластмаса.”
А относно микропластмасата, за която все по-често се говори в последно време, Никола казва: “Микропластмасата е приблизително с дебелината на един човешки косъм, а за да си представим колко е голяма нанопластмасата, трябва да разделим този косъм на десет равни части. Една десета от него отговаря на размера на нанопластмасата. Тези частици са толкова малки, че могат да се транспортират безпроблемно във въздуха и водата, а колкото по-малка е една частица, толкова повече организми могат да я погълнат и тя да стане част от хранителната верига. Най-лесният начин да ограничим това \“невидимо\“ замърсяване е да използваме по-малко пластмаса за еднократна употреба и да намалим пластмасовите отпадъци сред природата.”
Различни проучвания по света показват, че поглъщаме около 5 грама микропластмаса всяка седмица – размерът на една кредитна карта. Това не е само от ядене на риба, разбира се. Както Никола спомена, микропластмасата се намира във въздуха, във водата и в различни пакетирани храни. Все още не знаем какво се случва с нея в тялото ни.
Или може би знаем?
Замърсяването на природата води до по-малък пенис
Това заключение се появи в новините преди няколко седмици и дойде от д-р Шана Суан, епидемиолог и учен по околната среда. В книгата си Count Down тя изследва връзката между индустриалните химикали и дължината на пениса и други негативни резултати във връзка с репродукцията.
„Химикалите в околната среда и нездравословните практики в начина на живот в модерния ни свят нарушават хормоналния ни баланс и причиняват проблеми в репродуктивното здраве,“ споделя д-р Суан.
Според изследването й, проблемите идват от различни химикали, които се използват по време на производството на пластмасовите изделия. Т. нар. “фталати” се използват като подобрител на еластичността и гъвкавостта на продукти като играчки, опаковки, козметика и много други.
Освен нашето тяло, не е тайна, че пластмасата причинява поредица проблеми и в природата. 50% от всичката произведена пластмаса (около 380 милиона тона на година) е предназначена за еднократна употреба.
Може ли рециклирането да ни спаси?
По-малко от 14% от над 27.4 метрични тона опаковки се рециклират годишно
Рециклирането. Онова нещо, което много хора смятат като единственото решение на проблема с пластмасата. Обаче проблемът не е, че много хора все още не рециклират, а че производителите продължават да произвеждат опаковки и продукти, които не могат да се рециклират. Често си мислим, че ако дадената опаковка е направена от пластмаса, може да се рециклира. Но картинката е по-сложна отколкото си мислим.
Ние като потребители плащаме на производителите за това, опаковката им да може да се рециклира (това е включено в цената на дадения продукт). Но дори ако производителите предлагат само рециклируеми опаковки и всеки от нас събира разделно, пластмасата не може да се рециклира вечно. В един момент молекулите й са толкова скъсани, че не може да се изработи нищо от нея.
Заради тези факти е важно да намираме алтернативи на пластмасата. Това прави и екипът на Lam’on, български стартъп, който произвежда биоразградимо ламиниращо фолио, и се цели да промени печатната индустрия. Анжела Иванова, една от основателите, споделя:
“Знаете ли, че фолиото е навсякъде около нас? Опаковки на храни, дрехи, козметика, фармация – навсякъде! По-малко от 14% от над 27.4 метрични тона опаковки се рециклират годишно. Всичко останало отива на сметищата, в инсинератори или в природата.”
Друг интересен факт, който Анжела споделя е, че “тиражът на 1 известно списание е около 5-6 милиона копия на месец. Ламинатът, който се използва за кориците му покрива 7,236,000 m2 или – 1,013 футболни игрища.”
Също така, ламинирана хартия не може да се рециклира (както и “картонени” чаши за кафе за еднократна употреба, които съдържат слой пластмаса от вътрешната страна), което прави тази индустрия изключително голям замърсител на природата.
Зависи и от теб
От юли месец тази година ще е забранено използването на следните изделия в целия ЕС: пpибopи зa xpaнeнe (вилици, нoжoвe, лъжици, пръчици за хрaнене), чинии, cлaмĸи, ĸлeчĸи зa yши, бъpĸaлĸи зa нaпитĸи, пpъчици зa бaлoни, cъдoвe зa xpaнa, изpaбoтeни oт eĸcпaндиpaн пoлиcтиpeн; пpoдyĸтитe, изpaбoтeни oт oĸco-paзгpaдимa плacтмaca.
Това е една малка крачка, но ние можем да продължим да отказваме пластмасата за еднократна употреба като потребители и да не се отказваме. Затова приключвам с цитата, който сподели Никола:
“Много от нас си казват „какво бих могъл да направя, та аз съм само един човек“, но историята показва, че всички добри или лоши неща са се случили, защото някой, някъде прави нещо!” (Силвия Ърл)